Може би дълбоко в себе си всички хора усещаме, че не можем да избягаме от родния си град, но и не можем да се върнем там и отново да го почувстваме като свой дом. Защото вече не е такъв. Не се опитваме да се помирим с него. Не и с улиците и тухлите му. Единствено с човека, който сме били тогава. И вероятно за да си простим за всичко, което сме мислили, че не станем, а не сме.

– Фредрик Бакман